Кръгла маса „112 – Приемна грижа“ постигна съгласие с МТСП за спешна промяна

Чрез финансирането със средства от ЕС, през последните 12 години в приемната грижа бяха инвестирани над 40 млн. лева, но нейното развитие продължи да се приема само като проектна дейност, без наличието на дългосрочна визия и стратегия, без гарантиране на устойчивост и сигурност, професионално развитие и подкрепа за приемните родители и лицата, ангажирани с този процес. Това доведе до тяхното постепенно обезсърчаване, до намаляване на обхвата на приемната грижа и до нейния постепенен застой (от 2015 г. насам делът на децата на възраст 0-17 години настанени в приемни семейства се е увеличил само с 1.5%). Това поставя под риск изпълнението на препоръките на Европейската гаранция за детето; политиките на Деинституционализацията; успешната превенция на раздялата на семействата и намиране на алтернатива на настаняването на децата в резидентна грижа. Остават нерешени проблемите, свързани с качеството на приемната грижа – мерки за подкрепа, обучение и супервизия на приемните семейства.

!!! Има спешна необходимост от приемна грижа за деца с увреждания.

За децата с увреждания все още настаняването в резидентни услуги е преобладаваща мярка за закрила. Последните данни показват, че децата с увреждания, настанени в приемна грижа са само 10% от общия брой деца, отглеждани в приемни семейства.

Нужни са приемни родители за над 70 деца

Коалиция „Детство 2025“ представи информация, че 76 от напускащите при планираното закриване на оставащите 4 ДМСГД деца могат да преминат в приемна грижа, но биха имали нужда от допълнителна специализирана подкрепа. Към момента обаче има само 16 свободни приемни семейства с необходимия профил. Това отново подчерта спешната необходимост от планиране по области на приемни семейства за деца с увреждания. В областните екипи по приемна грижа /ОЕПГ/ все още няма специалисти, които да обучават приемни семейства за грижа за деца с увреждания – специфичният профил на децата изисква висока специализация както на приемните семейства, така и на обучаващите специалисти.

Бяха представени и обсъдени и други значими проблеми и предложения за спешна промяна:

• Постигане на съгласие относно какъв модел за приемна грижа да бъде въведен и как той да отговаря на конкретните нужди на българския опит и контекст;
• Задължително обвързване на приемната грижа със стандарт за качество;
• Промяна в закона, регламентиращ грижите за децата с увреждания, който дискриминира приемните родители, като им отпуска едва 60% от финансовата подкрепа, полагаща се на всички останали родители;
• Планиране и осигуряване на качествени и специализирани здравни и социални услуги в отдалечените и труднодостъпни райони;
• Повишаване на качеството на предлаганите обучения и супервизии за приемните родители и промяна в Закона за обществените поръчки, според който съществува критерий за „най-ниска оферта“ и дейностите се осъществяват от ниско квалифицирани фирми, спечелили поръчките;
• Проява на повече човечност в отношенията и в процеса на работа с децата и приемните родители във всички структури на държавните институции;
• Предоставяне на продължаваща подкрепа за напускащите приемна грижа младежи – ведомствени жилища, финансова помощ, менторство за прехода към самостоятелен живот;
• Повече групи за подкрепа за приемни родители;
• Зачитане на пълната история на децата и създадената връзка между децата и приемните родители, включително и от страна на осиновителите; създаване на равнопоставеност и уважаване на приноса на приемното семейство за адаптацията към осиновителното или реинтеграцията в биологичното семейство;
• Регламентиран достъп и управление на информацията за по-добра оперативност на локално ниво и между отделните административни структури на местно и национално ниво;
• Създаване на регламентирани информационни канали от страна на общините и провеждане на информационни кампании за промяна на нагласите към мисията на приемната грижа.

Кои бяха поетите ангажименти от кръглата маса?

Непосредствено след кръглата маса беше проведена и среща в МТСП по покана на министър Иванка Шалапатова, на която бяха представени основните въпроси, които не търпят отлагане и идеите за решения от кръглата маса, както и конкретните ангажименти, поети от нейния екип:

• В рамките на три месеца – въвеждане на трудов или специален договор за приемните родители, който може да бъде носител на всички социални права, които искаме приемният родител да получи. Тези социални права се регламентират чрез промяна на КСО/кодекс за социално осигуряване/;
• До средата на м. май екип от АСП, съвместно с консултант на УНИЦЕФ ще разработи финансови стандарти за приемната грижа, които да бъдат заложени в бюджет 2025;
• Корекции в Закона за социалното подпомагане за уеднаквяване на месечните добавки за деца с ТЕЛК с тези на биологичните семейства;
• Картографиране на нуждата от определени бройки приемни родители, вкл. профилирането им – задача, по която АСП работи;
• Нов начин за комуникация с приемните родители и създаване на общности на приемни деца;
• Ясен регламент за съвместна работа и алгоритъм на взаимодействие между институциите;
• Провеждане на двудневен форум, посветен на приемната грижа като част от кампанията в подкрепа на развитието на приемната грижа, който ще се организира от МТСП.

Коалиция „Детство 2025“ ще продължи своята застъпническа дейност до изпълнение на поетите от държавата ангажименти.